IB програмата за мен беше изключително важен и полезен период от моя живот в училище. На първо място се научих, че няма значение колко ти е трудно, винаги има начин да го научиш и наистина да го разбереш, а не просто да го запомниш за изпита и после да го изтриеш от паметта си. Програмата ме научи да мисля критично, а не просто да запомням информация и да мога да разгледам даден проблем от различни гледни точки и да се позовавам на точни факти и чрез тях да образувам собственото си мнение, без то да бъде повлияно от външни фактори.

През тези две години писането на толкова много есета ми помогна изключително много с академичното писане, защото се научих да подреждам мислите си ясно и да мога да се аргументирам с точни факти, взети от надеждни източници. Успях и да се науча как за мен работи процесът на research, търсене на надеждни източници, как да знам точно коя информация да взема от моите източници, как е най-добре да формулирам изказа си и че обратната връзка, дори и да не е толкова позитивна, ти помага и научава да работиш самостоятелно без да губиш мотивация в дългосрочен план.

Лично при мен организацията на времето никога не е била проблем, но намирането на баланса между академичния и личния живот беше малко по-трудно. Научи ме на дисциплина и внимателно детайлно планиране на времето ми. Тези две качества ми помагат и сега в университета, като вече съм сама и трябва да се справям с много задачи едновременно.

IB програмата наистина ме подготви много добре за кандидатстването ми и какво цялостно ме очаква първата година. Extended Essay, многото крайни срокове, някои от които с часове разлика, самостоятелната работа ми дадоха реална представа за това какво ме очаква и това ми даде една много стабилна основа за първите два семестъра в университета.

Помогна ми и да се чувствам и по-уверена при кандидатстването си, защото знаех как да напиша мотивационното си писмо, как ясно да разсъждавам върху множество теми и да формулирам целите си. Когато се преместих във Виена и беше първият ми ден в университета, аз не бях напълно стресирана, защото знаех какво е да имаш натоварен график, да трябва да балансираш всичко и да мислиш критично едновременно, докато имаше много хора около мен, които бяха дошли без реално представа точно какво ги очаква и доста от тях не успяха да се справят.

Мога да кажа, че IB програмата ми даде една изключително стабилна основа и не само в академичен план, но и в отношение начин на мислене и дисциплина. Научи ме да бъда още по-организирана, да знам кое ще е полезно за мен и кое не, как да управлявам по най-добрия начин времето си и винаги да бъда позитивно настроена към промените, без значение колко плашещи изглеждат те и всички те допринесоха за моя сравнително лесен преход към университета.

Когато избирах университета си за мен беше важен градът, интернационална среда, колко е практична програмата и качеството на образованието. Исках университетът ми не само да предлага теоретичната част, но същевременно да има и практика и да мога да видя реални ситуации, в които да приложа знанията си.

Друг важен фактор за моето решение беше и атмосферата в университета, защото не исках да остана в същата среда, която имах, а исках да бъда сред различни култури и да се развивам и в личен план, а не само академично. Много ми помогна в избора и предложената ми опция да отида да видя университета и представител да ме разведе и да ми покаже, че имат по-личен подход и по-малки групи, за да може да се обърне внимание на всеки, когато има нужда.

Не на последно място за мен беше много ключова и локацията на университета и възможността за кариерно развитие. Виена предлага международна среда и университета същевременно организира много събитие, които са за сплотяване на студентите, срещи с представители на различни компании, дебати и дискусии на актуални теми и шансове да приложа наученото на практика.

През тези две години в IB програмата развих много умения, които ми помагат изключително много в университета. Едно от най-важните е груповата работа, защото се научих да комуникирам ефективно, да разбирам нуждите на другите и че всеки човек има различен начин на работа, как да разпределям задачите според силните страни на членовете на групата и да се адаптирам в различните групи, дори когато не познавам или хората, с които работя не са ми приятни. Това ме научи да съм много по-уверена в себе си и уменията си, когато работя с други хора и да знам как да изразявам мнението си без да е повод за конфликт и как реално, ако възникне проблем в групата, той да бъде разрешен ефективно и всяка страна да е доволна.

Още преди да вляза в IB програмата мога да кажа, че бях доста самостоятелна и отговорна към академичната си работа, но с програмата успях да се усъвършенствам още повече, което ми помогна да изградя много силна дисциплина и мотивация. Именно с тези качества преходът ми към университета беше по-лесен, защото бях свикнала да организирам сама ученето си и да знам кои методи работят за мен и кои не.

Управлението на времето ми също се подобри много чрез програмата, защото се научих да поставям приоритет на по-важните неща, които ще ми отнемат време и да мога да ги различавам, така че да бъда винаги в срок и на не се стресирам, че няма да успея да предам нещо на време. Балансирането между всички задачи, изпити, извънкласни дейности ме научи да планирам детайлно и да знам кога да поставя граница, за да мога да се чувствам добре и не да изтощавам себе си.

Всички тези умения ми помагат всеки ден в университета, особено, когато се натрупат много крайни срокове и без организация и правилно планиране няма да знам откъде да започна, така че да мога да предам всичко навреме с нужното качество.

Предизвикателно, обогатяващо, ценно.

IB преживяването ми в BPS беше предизвикателно, но по най-добрия начин. Изкара ме многократно от зоната ми на комфорта и ме накара да мисля по нов начин. Беше и обогатяващо както академично, така и личностно. Срещнах се с много различни гледни точки и глобални теми, с които, като не бях в програмата никога нямаше да прочета за тях и да се поинтересувам. Също беше и ценно, защото ми даде много ключови умения, увереност в уменията и знанията ми и перспектива, които продължават да ми помагат и до днес както и университета, така и извън него.

IB програмата ме научи да търся повече, да мисля по-задълбочено и да се стремя към нещо по-извисено от просто отговор на поставен въпрос. Със сигурност в началото на първата година не смятах, че е възможно предизвикателство, което ми се виждаше изцяло академично, да промени начинът ми на мислене, но с колкото повече препятствия ни се налагаше да се справим, толкова по-задълбочено започнах да търся начини да мина през тях. За всеки въпрос, да търся противоречиви отговори, така че от тях да извлека най-достоверното и ценното.

Да пиша винаги ми е доставяло удоволствие, но благодарение на IB програмата се научих да подреждам мисълта си в съзнанието си още преди да я видя написана, да откривам това, което липсва в един текст, така че да знам как точно да го усъвършенствам, но и да взема решение кое е излишно и не придава на работата ми смисъл, а по-скоро тежест.

Осъзнавам, че IB програмата ми е дала изключително предимство, щом се отнася до организиране не само на времето ми, но и на използване на пълния ми работен капацитет, щом ми се наложи да се справя с голям обем задачи в рамките на кратък срок. Често ми се случва да се озова в ситуация, в която трябва за не повече от един ден да се справя с голямо количество работа, но с опита от IB програмата, на мен не ми се налага тепърва да свиквам с ускорено темпо на действие, нито с изследване на стратегии, които работят добре за мен. Колкото и да съм притисната от времето, вече знам как да събера цялото си съзнание върху това, което правя, да вложа цялата си воля и да бъда издръжлива на напрежение.

За мен кандидатстването беше кратък процес, в който обаче бях силно притисната от времето. Благодарение на подкрепата от учителите ни, на идеите, които през учебния процес бяха изникнали в съзнанието ми и вече изградените у мен навици на работа, успях да направя за една седмица проект, който да бъде ключ към избрания от мен университет.

Макар че специалността ми не е нещо, което сме изучавали задълбочено в IB програмата, много от уменията, които придобих, са изключително полезни и приложими в почти всеки предмет, който изучавам в момента. Задълбочен анализ на изображения и текст, академично писане, както и многото информация, с която се е обогатила общата ми култура, благодарение на IB програмата, са само част от уменията, които бяха и продължават да ми бъдат полезни в университета.

При избора на университет, освен да бъде място, което да ме предразположи и стимулира да развия пълния си потенциал в сферата, която съм избрала, основното, което търсих, беше да открия усещането за общност, с което бях свикнала в училище. С всяка изминала година, от първи до дванадесети клас, осъзнавах, че за мен не е важно само да се развивам академично, но и да откривам в средата около мен хора, на които искам да подражавам, хора с човечност, с качества, извън академичните и професионалните им постижения, каквито са хората, от които бях заобиколена в училище.

По време на IB програмата винаги смятах, че не съумявам да организирам времето си достатъчно добре, че с всяка поставена задача бих могла да се справя и по- изрядно, че всяко препятствие мога да посрещна и с повече решителност. След като завърших осъзнах, че именно устремът да търся повече за себе си, е от най-ценните качества, които съм придобила, и които са ми не просто полезни, а са движеща сила, вярвам, че не само в университета, а и във всеки етап от живота ми, който предстои.

Бих описала своя опит в Британика като промяна и предизвикателство, устрем и удовлетворение. Чувството, че можем да се развиваме, само ако се стремим към общност, а общността може да съществува само ако искаме да принадлежим към нещо цяло, е нещо, което ще търся във всяко място, на което се озова. А ако не го намеря, ще съумея да го създам.

IB ме хвърли в дълбокото. Нямаше как да се скрия или просто да слушам пасивно, защото часовете ни бяха в малки групи и бяха много интерактивни. Това ме принуди да мисля всеки ден, да изразявам мнение и да се аргументирам, дори когато не бях сигурна дали съм права.

С времето започнах да забелязвам колко много се е променил начинът, по който пиша и мисля. Учителите постоянно ни даваха обратна връзка върху всичко от кратки отговори на въпроси до цели есета, което ми помогна да развия академичното си писане без дори да го осъзная.

Що се отнася до организацията, IB ме научи колко важно е да разпределяш времето си. Материалът е толкова много, че няма как да го оставиш за последния момент. Постоянните срокове и домашни ми изградиха навик да започвам навреме и да работя по малко, но редовно – нещо, което в университета ми помага всеки ден.

IB определено направи кандидатстването ми по-лесно. Заради многото писмени задания вече имах опит с академично писане и това много ми помогна с писането на силно мотивационно писмо, което, честно казано, мисля че беше една от причините да ме приемат в Ню Касъл.

Internal Assessments в IB са почти същите като есетата, които пишем в университета, така че вече знаех как се прави изследване, как се структурира текст и как се използват източници. Всички мой съученици бяха страшно наплашени и неорганизирани първата година, но аз направих всички грешки, които можеше по време на IB и започнах първи курс със знанието как да организирам времето си и как да пиша есета.

В програмата имах времето да науча кой е най-удобният за мен начин да водя записки и да уча материала.
IB Business Management ми даде стабилна основа – използвам теми като 7Ps of Marketing, STEEPLE или Hofstede’s cultural dimensions постоянно. Но и други предмети се оказаха полезни – анализите от English Lang & Lit прилагам в маркетинг комуникации, ESS помага за устойчивостта и индустриалните анализи (ефектът на човека върху природата е важен фактор), а Visual Arts ме научи да мисля визуално и креативно. Дори математиката беше полезна, тъй като статистиката е голяма част от бизнеса.

Исках университет, който е престижен, добре класиран и в хубав град – с транспорт, заведения, общежития и приятна среда за живеене. Също така беше важно обучението да е изцяло на английски и всички наоколо да говорят английски. Исках да съм на място, където ще мога спокойно да уча и да се развивам, но и да ми харесва животът извън лекциите.

IB ми помогна да разбера какво значи истинска работа в екип. Не толкова заради груповите проекти, а защото всички в класа минавахме през едно и също – помагахме си и се превърнахме в малка общност.

Самостоятелността дойде малко по-късно, но IB ми показа как изглежда добрата организация – как се поставят задачи и как се стига до резултат. Сега, когато никой не ми напомня срокове, това е нещо, което ми идва естествено.

CAS пък ме научи колко е важно да не се прегаря. Там се научих да балансирам между учене и личен живот, да си намирам време за неща, които ми носят удоволствие, защото иначе ефективността ми пада.

Предизвикателен, удовлетворяващ, незаменим.

IB програмата ме научи не просто да уча, а да мисля критично, самостоятелно и с осъзнаване на различни гледни точки. Писането на есета ме научи да изграждам аргументи с яснота и структура, което ми помогна значително в университета. А натовареният график ме принуди да се науча да организирам времето си по-ефективно, за да успявам да балансирам между учене, проекти и личен живот.

IB програмата ме направи уверен в академичното писане и в анализа на сложни теми, което беше от значение при подготвянето на мотивационните писма и интервютата за университет. Освен това, програмата ми даде реалистична представа за академичния натиск и очакванията в университета, което направи преходът към първи курс по-лесен.

За мен бяха важни академичната репутация, международната среда и възможността да уча в мултикултурна общност. Търсех университет, който насърчава критичното мислене и глобалната перспектива по подобен на IB програмата начин.

IB програмата ме направи по-уверен и самостоятелен като ме научи да организирам времето си по-ефективно и да се справям спокойно с натиск и срокове. Работата по групови проекти ме научи да общувам ясно, да се адаптирам и да работя с различни хора. Тези умения ми помагат ежедневно в университета и извън него.

Предизвикателен, изграждащ, сплотяващ.

Всяко домашно, всеки пробен изпит и всеки един Internal Assessment ми помогнаха изключително много. Дискусиите в клас развиха критичното ми мислене и ме научиха да представям различни перспективи по време на дебати и анализи – умение, което е от ключово значение за професията, към която съм се насочил.

Тъй като бях активен член на множество клубове в училищната общност, а до последно се състезавах на високо ниво по баскетбол, управлението на времето ми беше от решаващо значение. Въпреки натоварения график винаги успявах да разпределям приоритетите си и да изпълнявам навреме всички задачи, поставени от IB програмата. Тази дисциплина и организираност ми помогнаха не само академично, но и личностно.

Кандидатстването за университета, в който в момента уча – Constructor University в Бремен, Германия – започна още през декември. Трябваше да подготвя мотивационно писмо, CV, да представя оценки от 9., 10. и 11. клас, както и сертификат за ниво C1 по английски език. Имах и допълнително предимство – през годините в BPS изучавах немски като втори чужд език и представих сертификат за ниво B1. В момента в университета се стремя към пълното усъвършенстване на езика!

С помощта на всеки един от моите учители успях да подготвя отлична кандидатура и бях удостоен с най-високата академична стипендия.

Преди началото на учебната година бях изключително спокоен и уверен в това, което ме очакваше. Уча “Международни отношения и история”, а в IB програмата изучавах история на високо ниво. Написал съм стотици страници записки, десетки текстове и съм прочел поне хиляда страници, затова не изпитвах никакво притеснение, камо ли страх!

Имах няколко възможности, където да продължа своя академичен път, но се спрях на Constructor University най-вече заради интернационалната общност, възможността да живея в кампус, както и високото ниво на преподавателите. Не мисля, че някога ще съжалявам, че избрах да дойда в Германия, и по-конкретно в Бремен, за да завърша своята бакалавърска степен.

IB програмата ме научи най-вече на важността на работата в екип. Забелязвам тенденция, че за жалост доста първокурсници се сблъскват с екипната работа за първи път едва в университета. Макар че първият семестър все още не е завършил, вече имахме няколко групови проекта, в които опитът ми в BPS ми помогна изключително много. Утвърдих се като лидер във всеки един от тях, а крайните резултати бяха повече от отлични.

Предизвикателство, път, семейство

BPS ми даде една от най-ценните основи за развитието ми – умението да мисля критично и да подхождам аналитично към всяка ситуация. Още по време на обучението ни се насърчаваше не просто запаметяването на информация, а разбирането на смисъла зад нея и търсенето на различни гледни точки. Това мислене е безценно в медицината, където всяко решение изисква логика, наблюдателност и аргументация. Освен това, честите писмени задания и презентации в BPS развиха академичния ми стил на изразяване и ме научиха как да структурирам информацията ясно и убедително.

BPS ме подготви не само академично, но и психологически за прехода към университетската среда. Преподавателите ни винаги насърчаваха самостоятелността, отговорността и увереността. Работата по проекти, дискусиите на английски и систематичният подход към знанията ми помогнаха да изградя стабилна база от умения, благодарение на които преминах по-лесно през предизвикателствата на първи курс медицина. BPS ме научи как да уча ефективно и как да поддържам постоянна мотивация дори когато натоварването е голямо.

Най-важното за мен беше качеството на медицинското образование и възможността да се развивам в среда с високи академични стандарти и практическа насоченост. Избрах университет, който предлага сериозна клинична подготовка и достъп до съвременни медицински технологии. Освен това търсех академична общност, в която има уважение, колегиалност и подкрепа между студентите – ценности, които усвоих именно в BPS.

BPS беше училището, което ме научи да работя в екип и да поемам отговорност не само за собствените си резултати, но и за успеха на групата. Чрез проектите и дискусиите разбрах колко е важно да уважаваш мнението на другите и да намираш общи решения. Също така развих умението да се изразявам ясно и уверено – нещо, което е изключително важно в медицината, където общуването с пациенти и колеги е ключово. Управлението на времето и дисциплината, които усвоих в BPS, са ми от огромна полза в университета, където всеки ден е планиран почти до минута между лекции, упражнения и подготовка.

Вдъхновяващ. Предизвикателен. Формиращ.