Антоанета Календерова в специалното издание на Капитал “Образование”:
В момента наблюдаваме интересен парадокс на пазара на труда: от една страна, имаме “инфлация на дипломи”, а от друга, остър глад за хора, които могат да решават реални проблеми. Как пречупвате този тренд във вашата образователна среда?
Проблемът е в това, че дълго време обществото се фокусираше върху документа като самоцел, а не върху реалните умения. Днес стойностен вече не е хартиеният документ, който притежаваме, а компетенциите, които сме развили. В Britanica Park School използваме програмата на International Baccalaureate (IB) не просто като престижен етикет, а като модел, който учи учениците, че знанието има смисъл само когато води до отговорно действие. IB променя отношението към труда по много директен начин: ученикът просто не може да “мине между капките”. Extended Essay, CAS инициативите, реалните казуси в час – всичко това изгражда разбиране, че трудът не е просто изпълнение на задача, а процес с цел, стратегия и измерим резултат. Този процес създава вътрешна дисциплина и уважение към усилието. Когато един млад човек разбере, че неговият успех зависи от собствената му стратегия и постоянство, тогава дипломата става заслужено следствие.
Бизнесът често се оплаква, че младите хора живеят в “балон”, откъснат от реалността. Има ли начин учебният процес да излезе извън рамките на класната стая?
Още в гимназиалния етап нашите ученици работят по дългосрочни проекти, управляват срокове и носят последствията от собствените си решения. Един от най-впечатляващите примери е проект на наш гимназист за създаване на неделно училище към храм в София, насочено към интелектуалци в неравностойно положение. Идеята започна като лична инициатива в рамките на “Международната награда на херцога на Единбург”, но бързо увлече цялата училищна общност. Учениците не просто мечтаеха, а организираха благотворителни базари, събраха средства и планираха реновирането на предоставеното помещение. Най-ценното е, че този проект не остана еднократна акция, а продължава ежегодно и до днес, въпреки че неговият създател вече завърши училище. Това е доказателството, че когато дадеш на младите хора смислена кауза, те намират начин да я превърнат в реалност.
Конкуренцията за прием в елитни университети днес е по-жестока от всякога. Как поддържате тази висока летва, без тя да води до прегаряне у учениците?
Високата летва не е задължително равна на постоянно напрежение. Ключът е в доброто планиране и баланса. В нашата гимназия има ясна структура и критерии, което позволява на учениците да разпределят усилията и да управляват времето си стратегически, вместо да реагират хаотично под натиск. Ние поддържаме този баланс чрез спорт, извънкласни дейности и култура на подкрепа. Целта ни не е изтощение на всяка цена, а устойчив растеж. Високите очаквания трябва да вървят ръка за ръка с менторство и човешко отношение. Само така един млад човек може да изгради устойчивост, която ще му служи и в университета, и в живота след това.
Ако погледнем на таксите в частното образование като на инвестиция, какъв е “дивидентът”, който един родител може да очаква след пет години в гимназията?
Дивидентът е млад човек, който познава силните си страни и има ясно формулирани цели. След пет години родителят получава не просто студент с престижен прием, а зряла личност с вътрешна устойчивост и посока. Това е човек, който може да прави осъзнати избори, да устои на негативния натиск от средата и да проявява искрена грижа към света, в който живее.
Често казвате, че в гимназията се намират не просто приятели, а бъдещи съдружници. Как стимулирате култура на партньорство в среда от силно амбициозни индивидуалности?
Амбицията и сътрудничеството не се изключват, напротив, те се допълват. Когато в една задача се включат хора с различни интереси и гледни точки, крайният резултат е по-качествен. Нашите ученици ежедневно работят по съвместни проекти, които изискват истинска координация. Учат се да разпределят роли, да уважават чуждото мнение и да споделят успеха. Клуб “Алумни” допълва тази култура, създавайки мрежа от партньорства отвъд училищните години. Така приятелствата често се превръщат в бъдещи професионални сътрудничества.
Прогимназията често е моментът, в който децата или се влюбват в ученето, или окончателно се отчуждават от него. Как успявате да запазите любопитството им?
Децата по природа обичат да учат и да откривателстват. Проблемът възниква, когато ученето стане твърде абстрактно и откъснато от живота, а детето се почувства изгубено или неподкрепено. В нашия модел ученето се случва чрез “правене”, преживяване и проекти. Когато ученикът разбира “защо” прави нещо, мотивацията му се запазва естествено. Смисълът и активните преживявания поддържат естественото любопитство. Ето защо ние даваме възможност на нашите прогимназисти да разработват свои интердисциплинарни проекти, да правят връзки между знанието по отделните учебни предмети, да откриват концепциите зад едно или друго явление, да виждат голямата картина.
Всички говорят за меки умения, но как те се възпитават на практика, започвайки от най-ранна възраст?
Меките умения не се преподават с лекции, а се възпитават чрез средата. Това е среда, която не заклеймява грешката, а насърчава рефлексията и повторния опит. Процесът е надграждащ: ако в първи клас децата се учат да работят по двойки, в шести вече могат да правят саморефлексия и да дават обратна връзка на партньорите си. В десети клас те вече са готови да поемат лидерска позиция и да ръководят реално събитие за цялата училищна общност.
Детската градина често се възприема просто като “място за игра”. Каква е нейната роля за оформянето на бъдещия възрастен?
Детската градина е място за игра, но ключовият въпрос е: “Каква игра?” Играта е естествен активен начин на учене, тя предоставя структурирана среда, в която детето започва да опознава себе си, света около себе си и да развива своята креативност. Важен е изборът на контекста и правилата, наблюдението на процеса и взаимодействията и най-вече – разговорите след играта. Именно тогава се затвърждават моделите на поведение и отношението към света. Чрез активно участие, опит и рефлексия детето започва да разбира причинно-следствените връзки, да задава въпроси и да търси решения. Опитът, натрупан в тези ранни години, определя дали след десетилетие детето ще посреща предизвикателствата със страх или с любопитство.