Десислава Цветанова
психолог в BPS
Осемгодишният ви син се тръшка на пода пред банята и вече половин час отказва да влезе и да се изкъпе. Десетгодишната ви дъщеря постоянно прекъсва разговорите ви по телефона с приятелки и е наясно с всеки аспект на техния личен живот. Деветгодишният ви син отказва да напише домашните си и настоява първо да играе на видеоигри. Тийнейджърът у дома не спазва вечерния си час, прибира се, когато пожелае, и дори бяга от вкъщи, ако откажете да го пуснете на дискотека.
Припознахте ли се в някоя от историите? Всички те изглеждат коренно различни една от друга, но всъщност са дълбоко еднакви, защото се коренят около една единствена и много важна тема, основополагаща за емоционалното и социалното развитие на децата, юношите и възрастните – Границите. Умишлено изписвам думата с главна буква, защото те са един от основните фактори в развитието на самооценката, балансирането на емоциите, усещането за това кой съм аз, общуването с възрастни и връстници и формирането на значими приятелски и партньорски връзки в бъдеще.
Защо Границите са важни?
Децата имат нужда от рутина, която им помага да бъдат здрави, и от правила, които да ги държат в безопасност, например – да се научат да пресичат на зелено. А границите в общуването им дават усещането за сигурност.
Децата започват да изпитват тревожност и неувереност, когато не знаят къде е ясната граница в поведението им, която не бива да прекрачват. Представете си объркването им, когато у дома, сред най-близките, им се предоставя цялата власт, която пожелаят, те привикнат да доминират и нещата се случват по техния начин, а в училище от тях се изисква обратното – властта и авторитетът да бъдат върнати в ръцете на възрастния. Именно в училище най-често се разкрива липсата на ясни граници и авторитет, от която детето страда. Често то започва да се държи провокативно, в търсене на противодействие и правила, които до този момент са му липсвали. Поставянето на граници помага на децата да се чувстват в безопасност. Отговорът на въпроса: „Какво ще се случи, ако направя това?“ им дава усещане за предвидимост и сигурност.
Ще бъда откровена с вас – едно от най-объркващите неща за мен в рамките на консултация е да чуя родител, който казва, че е приятел с детето си. Родителят трябва да родителства, а не да се сприятелява. Никое дете не получава облага от своя родител, когато той му отстъпва властта – дава му правото то да определя на правилата.
Тук искам да направя едно важно уточнение, което често обърква хората. Поставянето на граници и правила не означава наказания, а още по-малко – липса на топлота. Напротив! Родителят трябва да бъде търпелив, обичащ, успокояващ, топъл, разбиращ и едновременно с това да може твърдо да казва НЕ, когато е необходимо. Това създава у детето усещане за уважение не само към майката или бащата, а и към всички възрастни фигури. Това му помага и само да поставя здравословно своите собствени граници, когато порасне, най-вече – постепенно да изгради у себе си самоконтрол и емоционална зрялост. А това са първите и задължителни предпоставки за какъвто и да било академичен успех.
Що е то Граница?
Можете да си представите Границите като два невидими кръга. Единият е около вас като родители, а другият е около децата в семейството. Помислете за това как властта и комуникацията преливат от единия кръг в другия. Границата между кръговете в някои семейства може да бъде прекалено ригидна и да не позволява гъвкавост, а в други – да бъде толкова променлива и тънка, сякаш почти не съществува. Ето как изглеждат двата варианта в реалността:
„Не ми отговаряй!“
Когато границите са прекалено ригидни, цялата власт и контрол са в ръцете на родителя. Комуникацията, изпълнена с разбиране на детето и неговите нужди, в този случай не е възможна. Детето никога няма право на избор, има хиляди правила, с които да се съобразява, голяма част, от които – ненужни. Ако се улавяте, че в по-голямата част от времето комуникацията ви с детето звучи като раздаване на заповеди – „Обличай се! Измий си зъбите! Сядай да вечеряш! Остави играчката! Пиши домашни!“, значи сте попаднали в този модел на поведение. В отговор детето ви може да започне да опонира на тези заповеди и да засили своето „непослушание“, просто защото се опитва да ви покаже, че не иска да се чувства подчинено.
Често при ригидните граници може да се случи и така, че на детето не се дава никаква самостоятелност, следят се разговорите му с приятели и учители, проверява се всяко негово домашно. Всяко негово решение се критикува и подлага на осъдителни коментари. В резултат тези деца формират много ниска самооценка, усещане за несправяне и липса на увереност в себе си. Смятат се за недостатъчно стойностни, трудно формират приятелства и възприемат себе си като не толкова важни, колкото са другите. В тийнейджърските години обаче това може да се развие или като самоизолация и нежелание за общуване с връстници, или в екстремен бунт срещу налагания контрол и залитане в рискови поведения.
„Всички сме си приятели!“
Когато пък границите пък са размити, децата нямат адекватно усещане за контрол и за това кой е авторитетът. Често тези семейства изпадат в хаос. Децата диктуват всичко – кога ще се пишат домашни, какво ще вечерят, колко време ще прекарат на таблета, откъде трябва да минат на прибиране към вкъщи, кой хотел да бъде избран за семейната почивка. Тази прекалена власт, която им се дава, може да бъде предпоставка децата да формират нереалистично висока самооценка за себе си и нарцисизъм и те да си кажат – всичко и всички съществуват около мен, за да задоволяват моите нужди и желания.
В класната стая тези деца нямат умения за самоконтрол и са напълно объркани от това, че не всички се съобразяват с тях. Често, ако човек погледне отстрани, се държат и интересуват от теми, които не са подходящи за възрастта им, а са подходящи за по-големите от тях. Прекъсват учителя, не могат да работят в група, не вдигат ръка, за да изкажат мнение, провокират по всякакъв начин вниманието на околните. Спорят, когато им се направи забележка, не се трогват от коментарите на възрастните.
Представете си как това може да се пренесе във взаимоотношенията с приятели и дори с партньори в бъдеще и колко опасна перспектива крие. Макар повечето пъти родителите да смятат, че когато изпълняват желанията на децата си, всъщност задоволяват техните потребности, те не им правят услуга. Децата всъщност вътрешно са ужасени от контрола и отговорността, която им е дадена, защото осъзнават, че това е твърде голяма тежест за тях. Полезен въпрос, който можете да си задавате в тези ситуации, е: „Трябва ли едно дете да взема това решение/ да слуша тази история/ да решава този проблем?“
Поведения вкъщи и в училище
За да бъда по-конкретна, оставям тук списък с примерни поведения, в които можете да разпознаете, че детето ви има трудност с границите:
• Постоянно прекъсва учителите в училище, непрекъснато иска да взема думата.
• Не успява да изпълни задълженията си за училище в рамките на уикенда.
• Писането на домашни се превръща в пазарене какво ще получи, какво и как ще напише и някак винаги „става на неговото“.
• Противопоставяне – детето започва да опонира на всяко нещо, което му подадете като искане или задължение. Отказва да си мие зъбите, да си пише домашните, дори да се облече за училище.
• Изпитвате трудности със следването на рутината вкъщи – лягане, ставане, хранене и т.н.
• Започвате да правите неща вместо детето си, които вече би трябвало да прави самостоятелно.
• Постоянно го подлагате на разпит около случките му в училище.
• Свръхсподеляте с детето си за вашия професионален и личен живот – отношения с партньора ви, пари, отношения в семейството, клюки.
• Ритъмът на всички вкъщи зависи от настроението и желанията на детето – например, кога ще се вечеря, кога ще се ляга.
• Емоционални ескалации – случва ли се все по-често вие или детето ви да избухвате и да се чувствате безпомощни.
Как да налагаме ефективни граници?
Поговорете и определете какви да бъдат правилата и ценностите във вашето семейство.
Много често в моя кабинет се случва така, че родителите осъзнават, че всъщност имат различна представа за това какви следва да бъдат правилата и къде изобщо се намира въображаемата „граница“, която децата да не прекрачват. Това, разбира се, е свързано с подхода, който е имало във вашето първично семейство, и как са ви налагани границите там.
Поговорете помежду си и обсъдете: Кои са правилата ни вкъщи? Когато детето не ги спазва, какъв подход ще следваме? Ще се поддаваме ли, когато то се опитва да прекрачи границата (като това включва не само отстъпването, а и викането, избухването пред детето, защото му показва, че се предавате) или ще се опитаме да бъдем твърди, но спокойни и комуникативни? Какви последствия ще въведем?
Важното в този разговор майката и бащата да имат единна посока и да бъдат еднакво изискващи и еднакво позволяващи, така че детето да не се научи, че единият от родителите е „добър“, а другият – „лош“. Важно е, разбира се, и децата да са наясно и да знаят кои са правилата. Затова например е ефективно, след разговор с вашия партньор, да седнете и заедно с детето си да напишете правилата вкъщи. Когато участва в този процес, то се чувства много по-ангажирано със спазването им.
Последствия
Уверете се, че при прекрачването на границите има последици за детето. Представям ви няколко метода и принципа за въвеждане на последствия:
• Естествените последствия – с този метод вместо да предупреждавате децата какво ще се случи, ако не свършат дадено нещо, просто ги оставяте да го изпитат. Например, ако отказват да седнат на масата да вечерят, оставете ги да огладнеят и да почувстват защо всъщност сте им повтаряли толкова пъти да вечерят навреме.
Ако сутрин се бавят и закъсняват за училище, нека изпитат какво се случва, когато закъснееш – учителят ти прави забележка, пише ти закъснение, изпускаш началото на часа.
• Умерени и познати последствия – трябва да помислите за такива действия, които да бъдат съобразени с постъпката на детето, и най-вече то да бъде наясно с тях преди да престъпи правилото. Това означава, че вие сте предупредили за последиците, напомнили сте и едва след като сте дали шанс, ги въвеждате. Последици от типа „три седмици без таблет“, защото си отказал да си измиеш зъбите, е твърде непропорционално, затова се опитайте да ги правите адекватни на ситуацията.
• Поправка – в крайна сметка най-важното, което искате да предадете на детето, е, че това правило е важно. Затова му дайте възможност да поправи своята постъпка, като му помогнете с идея, ако е необходимо.
• Повече действия, по-малко думи – децата се влияят най-вече от действията и постъпките, които виждат около себе си. Спрете да „държите лекции“, когато детето ви прекрачи някое правило, а действайте. Така то ще разбере, че наистина стоите зад думите си. Ако просто му повтаряте, че ще има последствия, но не ги въвеждате на практика, ефектът е нулев.
Постоянство
Това е най-важният и най-трудният елемент при поставянето на ефективни граници. Ако вашите правила се променят или отпадат, то няма как детето да ги усвои и да ги приеме като нещо постоянно. За да има промяна в неговото поведение, трябва да има повтаряемост на ситуациите. Това не означава, че понякога не се изисква да сте гъвкави, но уточнете и посочете на детето, ако ситуация изисква изключение от правилото.
Отнасяйте се с детето си така, както искате то да се отнася с вас
Ако налагането на правилата ви преминава през викане, ултиматуми и тропане с крак от ваша страна, как очаквате детето да прави нещо друго в отговор? Авторитетът не се изгражда с крайности и в никакъв случай не се появява, когато покажете на детето си неспособността да контролирате собствените си реакции. Тогава всъщност му показвате най-вече колко сте безсилни.
Няма ефект и когато се стремите с действията и думите си да го нараните – „Писна ми от теб! Не можеш ли да разбереш нещо от първия път? Съсипваш всичко! Повече не мога да се занимавам с теб!“. Единственото, което може да постигнете с тези фрази, е да предизвикате в него желание да ви отмъсти и да ви върне болката, която сте му причинили.
Затова се обръщайте към него с твърд, но спокоен тон. Бъдете категорични в изказа си, но не го заплашвайте, нито го унижавайте. Недейте да питате детето дали е съгласно с дадено правило, ако вие не сте склонни да преговаряте. Използвайте повече фрази като „Държа на…/ Искам да те помоля да…/ Налага се…/ Важно е…/ Правилото е…/ Добре знаеш, че първо…, а после…“ и давайте алтернатива тогава, когато е възможно – „Избери дали да напишеш домашното си в 10 или в 11:30.“. Аргументирайте се, а не налагайте просто безмислени за детето граници, които да завършват със „Защото аз така казах!“
Търпение
Бъдете готови да понесете недоволството на детето, когато не всичко се случва по неговия начин, и търпеливо изчакайте емоцията му да отмине.
Поощрение
Не забравяйте да отбелязвате и награждавате моментите на позитивно поведение. Нека децата са наясно и с положителните последици и да се почувстват мотивирани от това, че забелязвате усилията им и дори единичните моменти на промяна в действията им.
Повярвайте ми, добре разбирам колко трудни могат да са на практика всички тези стъпки.
Много важно е да не забравяме, че всяко дете носи своята индивидуалност. Именно затова няма да намерите рецепта, която да действа еднакво при всички деца. Важно е да не се отказвате от търсенето на вашия начин и да участвате в намирането на решението наравно с вашите деца.
Не търсете у детето си промяна, ако вие самите не променяте подхода и комуникацията си с него. В крайна сметка ние сме възрастните и трябва да носим отговорността си!
Източници:
1. Деларош, П. (2010). Родители, осмелете се да кажете не!. София: Център за психосоциална подкрепа.
2. Healthy Boundaries, Healthy Children. (2014). Retrieved from https://www.edutopia.org/sites/default/files/resources/stw-glenview-healthy-boundaries.pdf
3. Pincus, D. (n.d.). Parental Roles: How to Set Healthy Boundaries with Your Child. Retrieved from https://www.empoweringparents.com/article/parental-roles-how-to-set-healthy-boundaries-with-your-child/.
4. Шейфър, А. (2014). Скъпи, провалих децата. София: Колибри.