Екранно време

Логопедът на BPS Люба Венкова споделя опит и дава препоръки по темата за времето, което децата от 0 до 7-годишна възраст прекарват пред екраните на различни устройства.

Задава ли ли сте си въпроса “прекарва ли детето ми твърде много време пред екранни устройства”? От опит знам, че често родителите не възприемат проблема особено сериозно, но дългосрочното му подценяване може да доведе до по-тежки последствия. Влиянието на екраните на електронните устройства върху детското развитие е тема, която не може да бъде изчерпана в една публикация или статия. По въпроса са правени десетки изследвания и тук ще засегна само няколко от най-важните аспекти.

Световните изследвания

Според изследвания, направени през последните години, екранните устройства – компютри, таблети, телефони и телевизори, имат ефект върху мозъка на децата, съизмерим с ефекта от приема на наркотични вещества. Когато децата приемат визуалната информация от екрана на някое от тези устройства, в мозъка им се отделя допамин, точно както се случва при приема на синтетични вещества. Това може да изглежда преекспонирано, но нека разгледаме проучване от 2017 г. на National Library of Medicine на тема “Екранното време и малките деца”. То е фокусирано върху деца до 5-годишна възраст и показва, че те не възприемат информацията, предадена от екрана по същия начин, по който го правят при реално общуване. Всъщност до втората си година децата не вникват в съдържанието на това, което гледат на екрана, въпреки, че изглеждат като “хипнотизирани” от видяното. Както и повечето други независими проучвания по темата и това показва, че реалното общуване между възрастен и дете е в пъти по-ефективно от самостоятелното получаване на информация пред екрана.

Същото изследване посочва ясната взаимовръзка между прекомерното екранно време и закъсняващото езиково и говорно развитие на децата. Гледането на екранни устройства е фактор, който се отразява негативно и върху вниманието и концентрацията, върху когнитивното развитие и фината моторика и води до емоционални и поведенчески проблеми. А в допълнение – намалява интеракцията родител-дете.

Нормално е в ежедневието си да използваме технологията като инструмент, който подобрява комуникацията и улеснява реалния живот. Но когато екраните станат неизменна част от ежедневието на малките деца и се приемат като нормално развлечение, това вече е предпоставка за различни нарушения.

Балансираното използване на технологиите в подходяща за детето възраст, може да ни помогне да развием някои негови умения и качества, но безконтролната и прекалено продължителна употреба довежда до обратното – спъва развитието му, а това пречи на академичното му представяне в бъдеще. Страдат фината моторика, паметта, концентрацията и саморегулацията, хранителните навици и сънят.

Отражение на проблема в различни етапи

Специалистите посочват, че децата под 2,5-3 годишна възраст изобщо не бива да имат досег до екранни устройства, включително пуснат телевизор “за фон” в стаята. Ако въпреки това се допусне децата от възрастова група да гледат екранни устройства, 20 минути на ден са максимално позволеното време. При прекомерната им употреба съществува риск да се стигне до монодиета в храненето на детето, до невъзможност на майката да го нахрани без “подкрепата” от някакво устройство, до различни по вид нарушения – на съня, агресия, дефицит на внимание и хиперактивност, когнитивни и социални затруднения.

Специалистите дори говорят за “екранен аутизъм”. Това е термин, който се използва, за да опише деца, чието поведение изглежда сходно на това на децата с аутизъм – нямат зрителен контакт, рядко общуват, показват стереотипно поведение.

По-продължителното екранно време засяга и петте области в детския мозък, свързани с развитието – езиково, познавателно, социално, емоционално и физическо (моториката). В този сензитивен период на развитие езиковите и говорните умения на децата напредват лавинообразно, но е погрешно да се смята, че гледайки образователни филмчета, децата научават по-бързо и по-добре майчиния си или друг език. Всички независими проучвания показват, че нищо не може да замени общуването лице в лице и взаимния контакт. Красноречив е фактът, че за да научи нова дума, при жив контакт на детето са му нужни много по-малко повторения, отколкото когато чува думата от устройство.

За децата от 3 до 7-годишна възраст е разумно да използват екранна техника максимум до 40-60 минути дневно. Редовното удължаване на екранното време – т.е. гледането по повече от час на ден, във възрастта между 3 и 7 години често води до поведенчески проблеми – импулсивно поведение, агресия, апатия, невъзможност на детето да разбере собствените си емоции и тези на останалите, главоболие, зрителни нарушения, затлъстяване, нарушения на съня.

Нарушения в академичен план

Като логопед, който ежедневно работи с малки деца, лесно успявам да разпозная тези, които прекарват повече време пред екраните. Тез често биват определяни като разсеяни и неконцентрирани. Това се дължи на факта, че са свикнали на повече динамични и цветни стимули, идващи от екранните устройства, които се сменят често. Реалният живот обаче не може да им даде тази забавна динамика и в резултат те задържат вниманието си твърде кратко, нарушава се концентрацията, забавя се и развитието на фината моторика.

Това рефлектира върху способността на детето и в бъдеще да се справя със самостоятелната подготовка за училище и влияе на самочувствието и увереността му. Дефицитите в изграждането на умения са особено забележими, когато децата работят в група, а не самостоятелно. Затова често родителите не ги откриват сами. Например, учителят дава инструкция на всички едновременно и за да чуят докрай задачата и да я изпълнят, децата трябва да имат изграден самоконтрол и себерегулация.

Често при тези деца и езиковото развитие също не е на очакваното за възрастта им ниво – използват ограничен набор от думи, дори пасивният им речник да е по-добре развит. А от това страдат академичните умения и постижения на детето и възможността му да се изразява.

Специалистът съветва

Винаги съветвам родителите на децата, с които работя, да бъдат особено внимателни към времето, което прекарват децата им пред устройствата, и да подхождат осъзнато към проблема.

Препоръчвам времето пред екраните да бъде изцяло заменено с директна комуникация – можете да насърчите детето си да ви разкаже история от деня си, да опише ситуация, човек, предмет. А ако се наложи малките да се занимават самостоятелно, докато родителите им са заети, пъзелите, конструкторите, блокчетата и боичките са за предпочитане пред смартфоните. Много по-добра алтернатива по време на хранене е разглеждането на книжки, а по време на път – игрите с думи и разговорите за заобикалящата среда с цялото семейство.

А ако не можете да ограничите използването на екрани до препоръчителните норми, можете да си създадете навик вие като родител да се включвате активно във времето, което детето ви прекарва с електронни устройства. Така екранното време се превръща в интерактивно, защото към него се добавя жив контакт и общуване, които са незаменими. Обръщам внимание, че този вариант също е компромисен, но е далеч по-добър, отколкото детето да бъде оставено само срещу устройството.