За това как се възпитава любовта към книгите у децата от 3 до 7-годишна възраст разговаряме с Евгения Граматикова, директор на детската градина на BRITANICA Park School -The Castle. Една от основните мисии на нейния екип е превръщането на децата в бъдещи читатели и почитатели на литературата. Повод за разговора ни е, че съвсем не случайно детската градина бе отличена с номинация за наградата “Рицар на книгата”.
– Г-жо Граматикова, защо номинацията за “Рицар на книгата” е особено ценна за вас и екипа ви?
– Мисията на детската градина е свързана с ограмотяването и създаването на траен интерес у децата към книгите и четенето. Затова номинацията за приза “Рицар на книгата”, която получаваме за пръв път, ни кара да се чувстваме изключително горди. Този успех е оценка за цялостната ни стратегия за развитие на децата. Тя е свързана с утвърждаване на уменията за слушане с разбиране, за обогатяване на лексиката чрез четене на книги, за представяне на добродетелите и ценностите в живота чрез художествени произведения. Четенето развива още мисленето, фантазията и творческите умения. Четенето, наред с доброто възпитание, е основата, върху която се оформя характерът, личностните качества, умението за общуване и организиране на времето.
– Освен че книгите присъстват във всекидневната ви работа с децата, в какви “книжни” инициативи участвате?
– Редовно участваме в разнообразните инициативи на Асоциация „Българска книга“ – “Походът на книгите” и “Маратон на четенето”. Децата гласуват за любимите си книги в конкурса “Бисерче вълшебно”. Приемаме гости от програмата “Известни българи четат”. Организираме празниците “Моята любима книга” и “Сладкодумен разказвач”. Водим децата в книжарници и в големи обществени библиотеки. Имаме читателски клум, а в библиотеката на BRITANICA Park School имаме свой Reading Corner. Така създаваме у децата навици как да общуват с библиотекаря, изграждаме отношение към книгите и към останалите четящи.
– Ако трябва да дадете един съвет на родителите, свързан с четенето на децата, какъв ще бъде той?
– Да следват ритуала да четат на децата си преди лягане по една приказка. В това е закодирана мисията на приказките – да се предава устно опита от по-възрастните към децата. Приказките ни помагат да свързваме асоциации, символи и емоции, да анализираме черти от характера, модели на поведение и така се учим несъзнателно. Това е модел, който следваме и тук – всеки ден четем по една приказка, чрез която достигаме до чистото детско съзнание.
– Какво ви мотивира в стремежа ви да запалвате любовта към четенето и какви са предизвикателствата, които срещате?
– Обичта към четенето се възпитава най-лесно в детска възраст и затова е важно да се стремим към това точно през този период. В този етап, както казва Скинър, “не трябва да изучаваме велики книги, е трябва да преподаваме любов към четенето.” В днешния дигитален свят е много по-трудно създаването на читател. Не овладяването на техниката за четене е предизвикателството, а превръщането на детето в човек, който чете за удоволствие. И все пак никое друго развлечение не е толкова евтино и достъпно и няма толкова траен резултат. Затова даваме на децата разнообразни примери на четенето като процес и време за наслада.
– Как родителят може да подбира четивата за детето си спрямо възрастта му?
– При най-малките деца – народни приказки като “Храброто петле” и “Дядо вади ряпа”, в които има повтарящ се елемент, улесняват първите опити за разказване. Във 2. група вече сюжетът може да е по-наситен, с по-ярки внушения за добро и зло, с контрастни главни герои. В 3.-4. група идва умението за извличане на поука, за определяне на характеристиките на главните герои. Децата боравят и с по-сложни фрази при преразказване. До 6-7 годишна възраст не се стремим към усвояване на техниката на четенето, а помагаме на детето да обикне ЧЕТЕНЕТО като процес. Съвместното четене помага и в емоционален план. Семейства, в които се чете, имат повече теми за разговори, за изграждане на емпатия и привързаност. Дори да сме пропуснали нещо в създаването на любов към четенето и книгите в някой от по-ранните етапи, никога не е късно!
– Как работата с книгите подготвя децата за училище?
– Децата, при които има създаден навик за слушане, четене и занимания с текста, се отличават в 1. клас. Имат богат речник, мислят многопластово, могат да правят обобщения и заключения. Нима това не е сърцевината на ученето с мисъл, а не само с памет?!
– А какво не трябва да правим като родители?
– Много се надявам отговорът да внесе спокойствие у майките, които бързат, състезават се, сравняват децата си по степента на техните умения, например кое първо ще се научи да чете, че даже и на английски език! За да са добри майки, не е необходимо да осигуряват на децата си много и разнообразни извънкласни занимания. По-важно е да използват времето след детската градина, за да БЪДАТ ЗАЕДНО С ДЕЦАТА СИ. Важно е да знаят какво се случва във вътрешния им свят, какви нужди имат, как се развиват.