Александър Назърски и Персиян Манолов от 6. б клас са Ученици на месец декември. Те изиграха главните роли в коледното представление на 5. и 6. клас, като влязоха в образите на Шерлок Холмс и д-р Уотсън (на снимката по време на шоуто). Спектакълът събра родители и учители в залата и донесе на всички хубаво празнично настроение. Алекс и Перси заслужиха да бъдат Ученици на месеца с усилията, които вложиха в изграждането на своите роли; с подкрепата, която оказаха на съучениците и учителите си в процеса на репетициите, и с позитивния си заряд. Разговаряме с двамата шестокласници за емоциите им, свързани с актьорската игра, и какво им е помогнало да се справят с отговорното предизвикателството.
– Какво е чувството да си “Ученик на месеца”?
Алекс: Прекрасно защото съм за първа година в BRITANICA Park School и да постигна такова признание е много удовлетворяващо.
Перси: Чувството е специално и хубаво, защото усилията, които положих, са възнаградени. Това показва, че съм работил усърдно.
– Как участието ви в коледното представление ви помогна да се отличите?
Алекс: Изиграх Шерлок Холмс – предизвикателна роля, която ме накара да изляза извън зоната ми на комфорт. Положих много усилия и мисля, че се справих добре.
Перси: Влязох в ролята на д-р Уотсън с желание и се забавлявах. Положих много усилия и се радвам, че не се притеснявах.
– Какво си помисли в началото, когато те избраха за главна роля, и какво беше усещането ти след представлението?
Алекс: Когато ми предложиха ролята, си помислих: “О, ужас! Няма да се справя”, но след представлението си казах: “Не беше толкова страшно. Справих се!”
Перси: Запитах се дали тази голяма роля ще е по силите ми. А след края на представлението си мислех дали добре съм се представил и дали е имало някоя малка грешка, която съм направил.
– Кои ваши лични качества ви помогнаха да изградите образите на Шерлок и Уотсън и да ги изиграете пред публиката?
Алекс: Помогнаха ми добрата ми памет, познанията ми по английски език и амбицията ми да не се изложа.
Перси: Постоянството, усърдието и чувството ми за отговорност.
– За какво и на кого сте благодарни?
Алекс: Благодаря за предоставената възможност и за доверието, което ми беше оказано, за подкрепата и насоките от учителите и за многото репетиции, които направихме с нашите съученици.
Перси: Благодарен съм на всичките ми учители, както и на моите родители, които ми помагат да изградя човека, който съм днес.
– Какъв съвет бихте дали на вашите връстници?
Алекс: Да не забравят, че всеки от нас може повече, отколкото си представя и може да постигне всичко, ако вложи усилия и постоянство!
Перси: Да не си мислят, че училището е капан или място, в което са те принудили да отидеш, а да го възприемат като възможност, с която можеш да изградиш своето бъдеще!